Add parallel Print Page Options

19 Зова любовниците си, но те ме излъгаха.
Свещениците ми и старците ми умират от глад в града,
когато си търсят храна, за да запазят живота си.
20 (A)Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува.
Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито.
По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.
21 Чуха, че стена, а утешител нямам.
Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това.
О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!

Read full chapter